Направо към съдържанието

Виторио Гасман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виторио Гасман
Vittorio Gassman
италиански актьор

Роден
Починал
29 юни 2000 г. (77 г.)
Рим, Италия
ПогребанКампо Верано, Италия

Националност Италия
Учил вНационална академия за драматично изкуство „Силвио Д'Амико“
Актьорска кариера
Активност1942–1999
НаградиКан - Най-добър актьор:
Ухание в мрака (1975)
Семейство
СъпругаНора Ричи
(1944-1952; развод)
Шели Уинтърс
(1952-1954; развод)
Дилета Д'Андреа
(1972)
Деца4

Уебсайт
Виторио Гасман в Общомедия

Виторио Гасман (на италиански: Vittorio Gassman) е италиански актьор. [1]

Викторио Гасман е роден в предградие на Генуа. Баща му е германски инженер Хайнрих Гасман (след като станал актьор, той е премахнал едно n от фамилното име на Виторио), майка му е пизанка Луиз Амброн, която е еврейка. В детството му се преместват в Рим, където завършва класическия литературен курс, а след това – Националната академия за драматично изкуство.

Той дебютира на театралната сцена в Милано през 1943 година, а в киното - през 1945 г. (филмът „Среща с Лаура“ на К. А. Феличе, филмът е изгубен). Славата на сцената бе донесена на Гасман от ролите му при Лукино Висконти в „Хамлет“ и „Тютюневият път“ (въз основа на пиесата на Джак Къркланд). През 1948 г. Гасман играе ролята на Джакомо Казанова в мелодрамата на Р. Фред „Тайнственият кавалер“. Въпреки това ролята на престъпника Уолтър в „Горчив ориз“ на Джузепе Де Сантис (1949) го прави наистина известен.

През 1952 г. ръководи създадения от него „Театър на италианското изкуство“.

Ако в началото на кариерата си Гасман беше смятан за майстор на драматичните роли то след 1958 г. благодарение на срещата си с Марио Моничели се премества на първите редици актьори на комедия в италиански стил. Поддръжниците на този жанр се обърнаха към изучаването на комичните аспекти на ежедневието в тяхната неразделна връзка с драматичното начало (под влиянието на неореалистичните нагласи). Моничели взе Гасман във филма „Неизвестни извършители“ (смята се, че филма е началото на комедия в италиански стил"). „Голямата война“, в романите на Бранкалеоне и много други.

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1949 Горчив ориз Riso Amaro Уолтър Джузепе Де Сантис
1958 Неизвестни извършители I soliti ignoti Пепе пантерата Марио Моничели
1959 Голямата война La grande guerra Джовани Бусака Марио Моничели
1961 Страшният съд Il giudizio universale Чимино Виторио Де Сика
1961 Труден живот Una vita difficile Себе си Дино Ризи
1962 Изпреварването Il Sorpasso Бруно Кортона Дино Ризи
1966 Армията Бранкалеоне L'armata Brancaleone Бранколеони ди Норча Марио Моничели
1967 Седем пъти жена Sette Volte Donna Ченчи Виторио Де Сика
1970 Бранкалеоне на кръстоносен поход Brancaleone alle Crociate Бранколеони ди Норча Марио Моничели
1971 Аудиенция L'Udienza Принц Донати Марко Ферери
1971 В името на италианския народ In nome del popolo italiano Лоренцо Сантенокито Дино Ризи
1974 Ухание в мрака Profumo di donna Фаусто Консоло Дино Ризи
1974 Обичахме се толкова много C'eravamo tanto amati Джанни Перего Еторе Скола
1976 Татарската пустиня Il deserto dei Tartari полковник граф Филимор Валерио Дзурлини
1977 Новите чудовища I nuovi mostri Дино Ризи / Еторе Скола
1977 Изгубена душа Anima persa Фабио Щолц Дино Ризи
1996 Слийпърс Sleepers Кинг Бени Бари Левинсън